Почти всички държави на света се празнува Ден на детето или Ден на децата. Този празник е на различни дати и е по различен начин, свързан с традицията на отделните държави.
Международният ден на децата се чества на 1 юни

Първото официално международно честване на Денят на детето обаче е чак през 1950 година. Празникът е отбелязан едновременно в 51 страни по света. От тогава всяка година се отдава почит на децата по цял свят и обикновено на този ден се изнасят речи за детските права, излъчват се детски предавания по медиите, правят се детски партита и всякакви други дейности, свързани с децата.

Международният ден на детето си има и флаг. На зелен фон, символизиращ растеж, хармония, свежест и плодородие, около знака на Земята са разположени стилизирани фигури - червена, жълта, синя, бяла и черна. Това са човешки фигури, символизиращи разнообразието и толерантността. Знакът на Земята, разположен в центъра на флага - това е символ на нашият общ дом. 

2 юни – Денят на Ботев и на загиналите герои за България

Днес, 2 юни, отдаваме почит на големия поет-революционер Христо Ботев и героите, дали живота си за свободата на България.
Тази година отбелязваме 139 години от гибелта на Христо Ботев и неговата чета.
Ботев е роден в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева.

„Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави“.

Днес в 12,00 ч. в продължение на 2 минути сирените в цялата страна с прекъснат вой ще оповестят отдаването на всенародна почит
към паметта на Ботев и загиналите за свободата на България.
При подаване на сигнала всички пешеходци и пътни превозни средства в страната (с изключение на влаковете) следва да преустановят движението си по улиците и площадите, като останат на място.

В родния град на Христо Ботев – Калофер, поклонението по повод на Деня на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България ще започне в 11,00 ч. с изнасяне на знамето на Ботевата чета от Националния музей „Хр. Ботев“. За паметната дата ще говори командирът на 61-ва Стрямска механизирана бригада бригаден генерал Димитър Шивиков. Пред паметника на Христо Ботев ще бъде положен Гирлянд на славата.

На днешния ден - 9 юни, отбелязваме Международния ден на приятелството, обявен от Общото събрание на ООН. Идеята на Световната организация за стимулиране на дружбата между индивидите и народите не е случайна. Приятелството е благородното и спояващо чувство, способно да хвърли траен мост между държавите и различните култури за изграждането на един мирен и по-добър свят.
Една арабска легенда за приятелството разказва за двама приятели, които вървели през пустинята. По пътя избухнал спор и единият зашлевил шамар на другия. Пострадалият, без дума да обели, седнал и написал на пясъка: "Днес моят най-добър приятел ме удари!"
Продължили напред и стигнали до един оазис, където влезли да се изкъпят. Оскърбеният приятел внезапно започнал да се дави, но навреме бил спасен от другаря си. Когато се посъвзел, грабнал камата си и написал на един камък: "Днес моят най-добър приятел ми спаси живота!"
Заинтригуван, приятелят му го попитал: "Защо, след като те нагрубих, писа на пясъка, а сега пишеш върху камък?"
Засмян, другарят му отвърнал: "Когато някой добър приятел ни засегне, трябва да напишем това на пясъка, където вятърът на забравата и прошката ще го заличат. Но от друга страна, когато ни се случи нещо голямо и прекрасно, трябва да го гравираме на камъка на сърцето, където никoй вятър не може да го заличи."

Обичаите, които изпълняваме и до днес, в по-голяма степен са запазили древния култ към Слънцето, вместо да се повлияят от църковния празник. Според народните вярвания, това е най-дългият ден от годината, в който слънцето се разкрива в цялата си сила, след което бавно започва да умира. Точно това е и причината основните обичаи да се изпълняват преди изгрев слънце и особено събирането на билки, които са най-лековити в нощта срещу Еньовден. Билките се берат от жени, знахарки, баячки и млади моми и трябва да наброяват 77 и половина. Първите лекуват 77 определени болести, а половинката е лек за страшната и неизлечима болест. Коя е тази билка, обаче, никой не знае и се бере със затворени очи, наслука.

От билките са правят китки, толкова на брой, колкото са членовете на семейството и се завързват с червен конец, след което се оставят да пренощуват отвън, а на сутринта по тях се гадае за здравето на човека, на когото са наречени. След това се закачат в дома и се използват през цялата година за лечение на болните - кадят ги, запойват ги или ги къпят с водата, в която са били потопени. Освен китките, от останалите събрани билки и цветя се прави голям Еньовски венец, през който минават всички, за да бъдат здрави през цялата година.
Цветята, билките и тревите, събрани на Еньовден притежават не само лечебна, но и магическа сила. Момите, които страдат от несподелена любов, могат да си върнат радостта в живота с помощта на тинтява, комунига, вратига, чернотрън, дилянка, тъжец, пелин и други така наречени разделни билки, които освобождават човешката душа от унищожителното чувство. Баячките и знахарките пък забъркват любовни отвари, като ги приготвят на бавен огън и в нови глинени съдове. Също така се вярва, че еньовските билки притежават силата да лекуват бездетни жени и прогонват злите духове.

Народните вярвания гласят, че след Еньовден слънцето започва да клони към зима, въпреки че е едва началото на лятото. Но преди да поеме по дългия път, то става рано, окъпва се в реките и прави водата им лековита. След това се отърсва, а падналата от него роса също притежава магическа сила. Според обичаите, на този ден трябва да станем преди изгрева, за да се окъпем в лековитите реки или да се отъркаляме в росата, след което да посрещнем "трептящото" слънце. Вярва се, че който успее да зърне "танцуващото" слънце ще бъде надарен със здраве и благополучие.
Дугият обичай, който се изпълнява на Еньовден и който отново е свързан с магическата сила на водата, е обичаят ладуване. В него основното действащо лице е "Еньовата буля", в чиято роля се превъплъщава 3 - 4-годишно момиченце, което по традиция е най-малкото дете в семейството или така наречения изтърсак, облечено в булчински одежди, с накити, но с червено було. Момите я разнасят из нивите на селото, за да бъде плодородна земята, а неговите думи се приемат за предсказания.

 Според народните поверия, в нощта срещу Еньовден щастието може да се усмихне и на тези, търсещи скрито имане. На този ден над мястото, където е заровено златото свети син пламък, а пазителите на жълтиците, страшните таласъми, са напълно безопасни.

Имен ден празнуват: Еньо, Йоан, Йоана, Янко, Яна, Янита и Биляна /тъй като е кръстена на билките/. Освен всички именници, на 24 юни празнуват фармацевтите и фитотерапевтите, които са наследници на някогашните знахари.


bradva.bg